Content uploaded by Lyubomir Ivanov
Author content
All content in this area was uploaded by Lyubomir Ivanov on Feb 04, 2018
Content may be subject to copyright.
Демографска политика и трудова мобилност
Кръгла маса организирана от МТСП и ДАБЧ
София, 19 септември 2017
———————————————————————
Демографски приоритети и цели
на Управленската програма 2017–2021
д-р Любомир Иванов
Съветник на заместник министър-председателя
по икономическата и демографската политика
Резюме: Кратък преглед и коментар на приоритетите в областта на
демографската политика, залегнали в Управленската програма на
правителството за периода 2017–2021.
Едно от заявените в правителствената програма намерения е, че
„държавата ще предприеме действия … с цел преобръщане на
тенденцията за намаляване на българското население“. Посочени са
и приоритетните средства за постигане на целта – „повишаване на
раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, балансирана
имиграционна политика, съобразена с потребностите на българския
бизнес“.
В какъв контекст идват тези нови намерения на правителството?
Негативните демографски тенденции у нас се наблюдават отдавна, но от
1989 насам придобиват измерения, които изискват някакви
управленски мерки за противодействие. Такива мерки са
предприемани от поредица правителства, със следната уговорка. По
принцип, ако заимстваме терминология от лечението на едно
медицинско заболяване, възможни са два вида мерки – пасивни и
активни.
При пасивните, демографското заболяване се приема за даденост,
такова както е, и както прогресивно се влошава, а мерките са
ограничени до облекчаване на последиците, доколкото е възможно.
Лекуват се симптомите, а не самото заболяване. Задачата на пасивните
демографски мерки е как, при дадена демография, да постигнем
максимално възможното в областта на икономиката, социалната област,
здравеопазването и т.н.
2
Досегашните мерки през тези 30-тина години са все от този вид.
Понастоящем всички демографски мерки са събрани в
правителствената Актуализирана национална стратегия за демографско
развитие на населението в Република България (2012–2030).
В областта на пасивните мерки има какво още да се прави.
Съществуват определени резерви, като развитие на потенциала на
възрастните хора, на необразованите, на ромите от гетата – ако можем
наистина да си поставим такава национална задача, да премахнем
гетата.
Резерв има и по отношение на противодействието на очерталия се
през последните години неевропейски модел на развитие на страната.
Това е модел с 5-6 града, най-вече един от тях, които все повече
изсмукват останалата в страната работна сила. Тези регионални
дисбаланси допълнително рушат местния капацитет за развитие, и
насила дезинтегрират периферните региони от основното тяло на
българското общество. Противодействието на този модел е възможно
само чрез силна национална демографска политика, подкрепена със
съответни регионални демографски политики.
Възможностите на пасивните мерки обаче са ограничени и
намаляват със задълбочаването на демографското заболяване. За да се
уверим в това, достатъчно е да проследим намаляването на чуждите
инвестиции в страната през последното десетилетие. Преките чужди
инвестиции у нас достигат към € 8 млрд за 2007, след което се задържат
на нивото € 1.5-2 млрд до миналата година, когато вече спадат под € 700
млн. А като причина номер едно за въздържането от инвестиции в
България бизнесът вече категорично посочва недостига на работна ръка
– и квалифицирана, и неквалифицирана. Тази година спадът отново е
наполовина, даже и българският бизнес пренасочва инвестициите си в
чужбина. При констатираната от инвеститорите липса на работна ръка,
трудно би могло да се очаква друго.
В тази връзка правителството, което придава най-голямо значение
на новите инвестиции в българската икономика като средство за
икономически растеж и за повишаване на доходите, в своята Управленска
програма изтъква развитието на демографския потенциал и
преобръщането на тенденцията за намаляване на българското население
като „задължителна предпоставка за успешното привличане на
инвестиции“. Според Програмата, „демографското състояние на
страната все повече се откроява като незаобиколим фактор за
икономическото, социалното и духовното развитие на нацията“.
Настоящото правителство е първото, което предлага активни
мерки за лечение на самото демографско заболяване. Активните
3
демографски мерки се разпознават и отличават от пасивните по два
показателя, като допринасят: първо, за преобръщане на тенденцията за
намаляване на българското население, и второ, за подобряване на
демографската структура (поизправяне на преобърнатата възрастова
пирамида).
Както вече беше споменато, правителството определя три
приоритетни направления за такива активни мерки – повишаване на
раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, и имиграционна
политика съобразена с потребностите на българския бизнес. Важно е да
се подчертае, че във всяко от тези направления съществува успешен
чужд опит, който представлява интерес. А последните две направления
са тясно свързани с трудовата мобилност.
Младежката емиграция очевидно намалява наличната работна
ръка и влошава възрастовата структура на населението. Напоследък
процесът на емиграция от България навлиза в нов неприятен за нас
етап, при който установили се в чужбина родители изтеглят при себе си
децата, които досега живееха тук при дядо и баба или при единия
родител. Оттам не е учудваща липсата на голям брой ученици от
българските училища.
Възможностите за ограничаване на младежката емиграция не са
многобройни, би могло да се мисли за студентски стипендии (с принос и
на частния бизнес) срещу задължението за последваща работа в
страната за определен срок. Друга възможна мярка е предоставянето на
нисколихвени/безлихвени жилищни заеми на млади специалисти.
Що се отнася до имиграцията в България, тя – както показва
опита на редица страни – има потенциала да стане значим фактор за
постигане на целта за увеличаване на числеността и подобряване на
възрастовата пирамида на българското население. По правило
имигрантите са млади хора, икономически активни, които повече
допринасят в социалната и здравната осигурителна система и по-малко
потребяват. (Поучителен е примерът на Гърция.)
Важно е процесът на имиграция да бъде планиран и управляван,
без стихийна нелегална имиграция. Постигането на поставените от
Управленската програма цели предполага да изградим нормативен и
институционален капацитет за работа с по-значими имигрантски
потоци (какъвто капацитет понастоящем нямаме), с имиграционни
процедури ориентирани към два показателя за подбор на кандидатите –
първо, с какво потенциалният имигрант може да бъде полезен за
България (специалност, образование, деца, възраст, езици и т.н.), и
второ, доколко той е способен да се интегрира в българската нация.
4
Разбира се, българите от нашата историческа диаспора имат
предимство по показателя способност за интегриране и представляват
наш естествен демографски резерв. В тази връзка би могло да се мисли
за специален подход към българите от Молдова, Украйна и другите
страни от бившия Съветски съюз – тяхното мащабно преселване в
България. (По примера на гърците и евреите там, които масово се
преселиха в Гърция и Израел.)
* * *
View publication statsView publication stats
Demographic Policies and Labour Mobility
Round table organized by the Ministry of Labour and Social Policy
and the State Agency for the Bulgarians Abroad
Sofia, 19 September 2017
———————————————————————
Demographic priorities and goals
of the Government Program 2017–2021
Dr. Lubomir Ivanov
Adviser to the Deputy Prime Minister for
Economic and Demographic Policies
Summary: A brief overview and comment on the demographic policy
priorities in the Government Program for the period 2017–2021.
One of the intentions stated in the government program is that ‘the state will
take action ... in order to reverse the tendency of decrease in the Bulgarian
population.’ Stipulated are the principal means for achieving that goal –
‘increasing the birth rates, reducing youth emigration, and a balanced
immigration policy tailored to the needs of the Bulgarian business.’
In what context do these new intentions of the government come about? The
negative demographic trends in Bulgaria have been observed for a long time,
but since 1989 they have acquired dimensions that require some
management measures to counteract. Such measures have been taken by a
number of governments, with the following clarification. In principle, if we
borrow terminology from the treatment of a medical condition, two types of
measures are possible – passive and active.
In the case of passive ones, the demographic disease is taken for granted, as it
is and as progressively deteriorating, and the measures are limited to
mitigating the consequences as far as possible. In other words, treated are
the symptoms, not the illness itself. The task of passive demographic
measures is, with a given demography, to try accomplish as much as possible
in the areas of economy, social sphere, healthcare, etc.
The measures that have been taken so far in these nearly 30 years are
exclusively of this kind. Currently, all demographic measures are brought
together in the Government's Updated National Demographic Development
Strategy for the Population of the Republic of Bulgaria (2012–2030).
In the field of passive measures, there is still more to be done. There are
certain reserves, such as the development of the potential of the elderly, the
uneducated, and the Roma ghetto dwellers – if we could really undertake
such a national commitment to eliminate the ghettos.
There is also a reserve in countering the country's non-European model of
development. It is a model of 5-6 cities, mostly one of them – the capital,
which increasingly suck the rest of the country's workforce. These
exacerbated regional imbalances further diminish local development
capacities, and forcibly disintegrate the peripheral regions from the main
body of the Bulgarian society. Countering this model is only possible through
a strong national demographic policy supported by relevant regional
demographic policies.
However, the possibilities for passive measures are limited and diminishing
with the progressing of demographic disease. To understand this, it suffices
to trace the decline in foreign investment in this country over the last decade.
Foreign direct investment in Bulgaria reached €8 bn in 2007, after which it
remained at the level of €1.5-2 bn until last year, when it dropped below
€700 m. As the No. 1 reason for refraining from investments in Bulgaria, the
business unequivocally points at the shortage of labour – both qualified and
unskilled one. This year the decrease is by half again, with even the
Bulgarian business increasingly redirecting its investments abroad. With the
labour shortage facing investors, one could hardly expect otherwise.
In this regard the government, which attaches high importance to attracting
fresh investments in the Bulgarian economy as a means of economic growth
and income increase, in its Government Program highlights the development
of the demographic potential and the reversal of the tendency of decrease in
the Bulgarian population as a ‘prerequisite for the successful attraction of
investments.’ According to the Program, ‘the demographic state of the
country is increasingly becoming a pivotal factor for the economic, social
and spiritual development of the nation.’
The present government is the first to contemplate active measures to treat
demographic disease itself. Active demographic measures are recognized and
distinguished from the passive ones by two indicators: they contribute,
firstly, to the reversal of the tendency of decrease in the Bulgarian population,
and secondly, to the improvement of the demographic structure (helps fix the
reversed age pyramid).
As already mentioned, the government has identified three priority areas for
such active measures – increasing birth rates, reducing youth emigration,
and new immigration policies tailored to the needs of Bulgarian businesses.
It is important to emphasize that in each of these areas there is a successful
foreign experience of interest. And the latter two areas are closely related to
labour mobility.
Youth emigration obviously reduces available labour and worsens the age
structure of the population. Recently, the process of emigration from
Bulgaria has acquired a new, unpleasant for us pattern, in which parents who
have emigrated now take abroad their children who so far used to live here
with grandparents or one parent. Therefore, the observed missing of a large
number of students from the Bulgarian schools is no surprise.
The opportunities for restricting youth emigration are not numerous, one
might think of student scholarships (with the contribution of private
business) against the obligation to work in the country for a certain period of
time. Another possible measure is the provision of low-interest or interest-
free housing loans to young specialists.
As far as immigration in Bulgaria is concerned, the experience of a number of
countries suggests that it has the potential to become a major factor in
achieving the goal of increasing the number and improving the age pyramid
of the Bulgarian population. As a rule, immigrants are young people,
economically active, who contribute more to the social and health insurance
system and consume less. (The example of Greece is instructive in this
respect.)
It is important to have the process of immigration planned and managed,
without chaotic illegal immigration. Achieving the demographic objectives
set by the Government Program 2017–2021 necessitates the development of
regulatory and institutional capacity to work with more significant
immigration flows (a capacity we currently do not possess), with immigration
procedures geared to two candidate selection indicators – first, with what a
potential migrant could contribute to Bulgaria (specialty, professional
experience, education, children, age, languages, etc.), and secondly, how well
he would be able to integrate into the Bulgarian nation.
Of course, Bulgarians from our historical Diaspora have the advantage of
being better prepared to integrate, and they are our natural demographic
reserve. In this connection, a special approach could be envisaged for the
Bulgarians of Moldova, Ukraine and other countries of the former Soviet
Union – namely, their large-scale resettlement in Bulgaria. (Following the
example of the Greeks and Jews there, who massively repatriated to Greece
and Israel respectively.)
* * *
View publication statsView publication stats